Alexander Leone

|| Alexander Leone||25| runsways||Nataniel Buzolic



Не ви трябва да сте в компанията на Картър.Освен ако не сте мазохист. Той нарочно кара околните да се чувстват зле,за неговото собствено добро.
Гневен е,но пък понякога се държи сравнително добре.Ако влезете под кожата му…Ще бъде страхотно,но уви рядко се случва.Не всеки е късметлия като Александра.По-скоро всички останали се страхуват от него,но се поддават на чара му,които вярвайте ми е…Наистина много неустоим.Но пък има други плюсове.Той е верен приятел.Справя се във всички ситуаци…Ревнив е..Неговото е негово,а чуждото общо.Ако изпбщо може да говорим за чужди неща.Не дели нищо с никой.Не могат да се водят прегоеори с неговата особа и винаги получава това,което иска..



Можем да кажем, че Картър може да се похвали с гнева си. Близките му винаги повтаряха : "Това е първият смъртен грях от „любимата” ни тройка: гняв, завист, горделивост. Надали има нещо по разрушително на този свят от него. Този грях е началото на края на всичко човешко у нас, хората. Ако изобщо има Сатана, то той е неговото лице и неговото най-силно оръжие. Съдбите, които е разрушили и хората, които е разделили са безчет. Той е пълното олицетворение на библейското представяне на Злото: „Легион ми е името, защото сме мнозина.” Той носи само Болка, а не рядко и Смърт, и... е част от всеки от нас."
Картър винаги е бил оръжие. Мощно и полезно оръжие, когато бива използвано по предназначение, играещо ролята на важен фактор за оцеляването ни, запазващо физиологичната и психичната ни цялост. И унищожително, и самоунищожително преживяване, когато изпуснем контрола над него и го оставим да властва над нас.

Тя седеше на скалата,а очите и гледаха към вълните,които се разбиваха в камъка.
-Защо?Защо се подадох.-шепнеше думите толкова тихо,че дори не бе сигурна дали самата тя ги чува.
Очите й бяха насълзени,когато погледа й се спусна към окървавеният нож,които спокойно лежеше до нея.
Тя поклати глава,а в съзнанието й изплува онази картина.Не трябваше да го прави,но тя бе убила съпруга си.Толкова години я бе тормозил.Биеше я,изнасилваше я..И тази нощ просто не издържа.В нея бе събуден нечовешки гняв.А този гняв вървеше ръка за ръка с омразата.Нещо се бе променило тази нощ…Този ден се бе случило нещо,което я бе променило.И да!Тя си спомни.Мъжът в онзи магазин.
Очите му я пронизваха.Изпепеляваха.Тя ахна и сложи ръка пред устните си.Очите му бяха черни.Тя си спомняше.Усещаше го…Сякаш
-Не се терзай.И без това не го обичаше.-гласът му я накара да подскочи.Тя се обърна,но не видя някой,докато лицето му не изплува сякаш от нищото.
Мъжът седна до нея и се вгледа във водата.Очите му бяха наистина красиви.
-Кой сте вие?-попита тя,а ръката й се стрелна към ножа,които отдавна лежеше в скута му.Но как?
Очите й трептяха от страх.Той се подсмихна сякаш душата й бе отворена книга за особата му.
-Аз съм…Най-големият ти страх.Онзи,които ужасява вярващите и не оставя децата да спят нощем.-той отвърна очите си от водата й погледна към жената до себе си.Тези очи.Черни като бездни.Той покоряваше мислите й,обхождаше съзнанието й,събуждайки гняв в сърцето й.
Ръката й се стрелна към ножа в скута му,а той дори не се опита да я спре.
Очите му все още бяха приковани в нейните.Тя вдигна ножа готова да го нападне.Ръката й се насочи към гърдите му и сякаш водена от невидима сила тя я заби в корема си.
Мъжът се засмя и погали лицето й.
-Аз съм…твоят кошмар-той приближи лицето си до нейното,а палецът му избърса едната сълза,която се отрони от сините й очи.Той докосна устни до нейните,като шепот и сякаш изчезна със последните лунни лъчи.

Добре дошъл