Marbella Burnett

by **Elle.** Пет Окт 28, 2016 3:14 pm

Marbella "Elle" Burnett

runaway;; 21 years old;; claire holt

She wears strenght and darkness equally well
"Можеш ли да обясниш на моряк как да живее без бурните вълни? Можеш ли да принудиш птицата да живее без своето необятно небе? Това е любов. Не подлежи на условия, не се поддава на наука. Как ще успееш да я отнемеш от хората?"

Марбела изсъскваше всяка дума срещу ловецът. Ръцете ѝ бяха вързани, русите ѝ кичури полепваха по алената струйката кръв, спускаща се по бялата ѝ кожа.
Отекна шамар.
Но това не я притесняваше, защото тя обичаше. Вече няколко години бягаше. Бягаше, за да обича.
На вид госпожицата беше кучка, недостъпна, изградила стени около себе си. И наистина беше така. Времето, в което беше прекарала бягайки, я беше научило на това. Беше я научило да не се доверява, беше я научило да манипулира, да мрази.
Отнеха ѝ любовта.
Остана само една празнина, една омраза, диктуваща действията ѝ, предопределяща пътищата ѝ.

"Отне моята любов. Ами твоята? Отнеха я, нали? И ти си обичал. Погледът ти не е празен, не е като на другите, останал е споменът за отнетата ти любов. Насред мрака, четящ се в очите ти, още тлее огънят на любовта. И ще те измъчва, ще те измъчва до последния ти дъх, а ти ще се заблуждаваш. Ще се заблуждаваш, че си съвършен, една машина без чувства."

Мъжът вилнееше наоколо, докато я слушаше. Преобърна масата, счупи всички чаши, разкървави кокалчетата на ръката си при поредния удар в стената.

"Искаш да ме удариш отново, нали? Копнееш за това, защото знаеш, че съм права. Това те съсипва"

Тонът на Марбела беше равен, влудяващо спокоен, играеше си със съзнанието му. Ядосваше го. А той не можеше да се сдържи, неговата своенравност, тази лудост не му го позволяваше.
Извади нож, металната му студенина проблесна на фона на мъждукащата крушка в дъното на стаята. Острието му мяташе сенки по стената, блясъкът му само загатваше за силата му. Ловецът като хищник се спусна към русокоската. Сви се, стисна очи, очаквайки тихичко смъртта. Нямаше да моли за живот и все пак щеше да е благодарна да я убие. Да я убие, както любовта ѝ. Любовта, чието бездиханно тяло лежеше на няколко метра.
Миг по-късно усети как ръката му замахна пред лицето ѝ. Но не усети нищо.
Отвори очи след няколко дълги секунди. Него го нямаше. Въжето около дланите ѝ разхлабваше хватката си, а на пода лежеше ножът. Проблясваше, но в този момент изглеждаше някак безпомощно, не така страшен. Взе го в ръце и се изправи.
Мигновен поглед назад. Поглед към отнетата ѝ любов.

Marbella Burnett

by **Emanuelle.** Пет Окт 28, 2016 3:19 pm

Добре дошла

Marbella Burnett

Marbella Burnett

Re: Marbella Burnett