An- Marie

“Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...”

Запознаха се случайно, неволно погледите им се спряха един в друг, ако знаеха че така ще стане, ако знаеха че ще могат да изпитат такива силни чувства, ако знаеха че така ще боли, надали щяха да се впуснат в това, което сегa Наталия се опитваше да се отдалечи. Когато душата ти се измъчва и жадува за капка съчувствие, за малко подкрепа, за приятелска ръка, която да те вдигне от земята, тогава разбираш колко си сам, колко боли, колко си грешен никой да не ти вярва. Затваряш се в себе си, обръщаш гръб на света и нищо друго не те интересува, само онзи, който ти дава наркотика, жизнено необходим за душата ти. Затваряш се в своя свят, главен актьор си на собствения си филм, мечтаеш с отворени очи и не осъзнаваш, че правиш грешка след грешка.
Знаеше, че в момента, той бе онзи забранен плод, който тя не трябваше да опитва, но се подмваше ... Не вярваше в любовта, не вярваше, че може да я сполети, след като тя не желая, затова се впусна без да мисли, че може да боли. Но сега я болеше, болеше я че го бе предала по този начин, а той.. той бе затворник на собствената си ярост, дори да не бе виновен.

„Любовта боли, щом е в закъсняло време. Помни, миличъка, че времето е всичко, което имате вие с двамата, само то ще затвори всички рани, ще ви накара да забравите за момент какви сте били. И ще изплуват винаги спомените, онези красиви моменти, за които ще мечтаете щом останете сами, които ще ви крепят щом се срещнете и се наложи да се правите на непознати. Ще бъде трудно - знай, но ще се справите - знам!”  беше казал баща й щом бе разбрал какво точно прави тя. Но тя не искаше нищо от това, никога не бе искала да се стига до всичко това, не бе искала нито развод нито проблеми .. а сега всичко й бе в повече, любовта на живота й отново бе затворен някъде.. където се държаха с него като луд какъвто определено не беше. И тя го знаеше.

Няколко години по - късно;;
Брака, заради, който бе изгубила всичко, най - накрая се бе състоял, а тя ..тя беще изгубила онзи когото обича именно, заради това и си бе обещала, колкото и да я привличаше, Нийл..никога да не го обикне истински.

Днешна дата;
Тръпки побиха тялото й, при всеки един негов допир. Караше я да настръхне, да изтръпне

Наталья го погледна невярващо, учудено...когато я остави на един от уредите. Не можеше да повярва как отново му се бе вързала, и се бе подала на възбуждащия му поглед. На начина, по който я караше да се чувства. Но стига толкова, ако трябваше вече щеше да избягва погледите му, но нямаше да му се поддаде отново на малките му игрички.. Който започваха да я побъркват..Мъчеше я, караше тялото й да го иска, а след това я оставяше най – безцеремонно, без да показва, че до преди минути я искаше толкова много, и се наслаждаваше на влажността й, на възбудата й. Караше я да се чувства по някакъв странен начин спрямо него, и не бе само желанието на тялото й да го почувства..
Въпреки, че я побъркваше, въпреки че не можеше да мисли трезво около него.. Може би това беше причината дори й в този момент тя да се изпусне пред него.. Подбели очи и легна назад на уреда започвайки да прави това което й бе казал. Гледаше да избягва какъвто й да е било контакт с очите му, може би хвърляше по някой друг поглед на тялото му, което я караше отново да изтръпва и да се сеща за преживяното преди малко в килера.. Но не си позволяваше да го погледне отново в очите му. Правеше пожеланите от него коремни преси и мълчеше.. Може би се чувстваше малко неудобно от случилото се в килера, може би се чувстваше неудобно и от това, че тялото й бе така както го бе оставил преди минути и не й бе позволил дори да вземе това, което бе останало от дрехите й..През мислите й премина най – простия въпрос, който можеше да му зададе..
-Добре ли се чувстваш? Наблюдавайки ме такава? Виждайки как ме караш да се чувствам, и какво ми причиняваш с действията си? Харесва ли ти, Касиди? – да не говорим, че въпроса на Нати дори не бе един, просто му каза това, което в момента й се въртеше в главата. Въпреки, че може би знаеше отговорите на въпросите си, може би вътрешно знаеше, че всичко това му доставяше удоволствие.. А Нийл..той просто отново си играеше с нея, показвайки й, че тя ското нямаше да има място в сърцето му.Но сега всичко се промени. Тя вече бе дадена на някого за съпруга,  без чувства без нищо . Тя преи ваксината и стана ловец.

Добре дошла