even hell can get comfy once you've settled in;

викът й разкъсваше тъмнината, блъскаше се в стената, отскачаше и отново се връщаше там където беше започнал. звукът сякаш бе потопен в гняв и като гъба беше изсмукал всяка капка. той беше силен; истеричен. какво всъщност е писъкът? това е реакция на гърлото, първична реакция на тялото ни, когато сме уплашени, за да предупреди  за опасност, а може би дори за да изплаши. крясъците бяха нещо нормално в психиатричната болница – като дишането – но за Лиа това беше нещо ново.младата госпожица никога не издаваше звук  по-силен от шепот и това разтревожи персонала. и за пореден път сестрите и лекарите започнаха мисията си да успокоят всяка една от тези, изгубени души. сред тях имаше и ново лице, младо лице при това. това озадачи пациентите, тъй като дори и те знаеха, че е трудно да се намери някой, който ще работи доброволно в психиатрична клиника.
когато той мина покрай килията й, заедно със старшия лекар, той я погледна с голям интерес, и капка загриженост. тя имаше този ефект върху добрите хора, изсмукваше здравето и добрите им намерения и оставяше на тяхно място нищо повече от черна дупка, пълна с объркване и лоши мисли, която неизменно водеше до нестабилен ум. и затова и лекарите рядко я посещаваха, даже и да искаха. всички те бяха уплашени.
‘’това е..’’
младият доктор млъкна щом погледът му срещна този на по-възрастният лекар. той беше висок и слаб, не особено красив на около 50 години. косата му започваше да оредява и бели кичури стояха прави и горди измежду гората от тъмни косми. мъжът носеше големи кръгли очила, зад които той гледаше със сините си сфери които изглеждаха бездушни, недоволни и много, много изморени – както всеки друг в този изоставен свят на лудостта. тези сфери в момента бяха насочени към младият, рус доктор. той беше по-нисък,  и много по-привлекателен. не изглеждаше сякаш бе готов за всичко което щеше да бъде хвърлено на пътя му и всички служители го съжаляваха.
‘’да, Майкъл’’ каза белокосия доктор.‘’ това е новия проект. не, не можеш да я изучаваш, и не, не може да я посещаваш. не я поглеждай, не минавай покрай стаята й. дори не говори за нея. ясен ли съм? това проклето същество може да изтрие всичкия ти морал за секунди и да го замени със своите изкривени идеи. и преди сме имали такива като теб.. тя е просто една отрепка, дори няма да издържи и ще умре.’’  високият мъж започна да върви бързо, без да спира да говори, загатвайки на ученика си, че е време да го последва.
Майкъл погледна тъмнокосото момиче за последен път и след това тръгна бързо след началника си. тя не изглеждаше като луда или пък като убийца, а като изплашено птиче, заловено и затворено в малка кутийка от кибрит. той си спомни очите й. големи, ледени очи. очите й бяха обгърнати от дългите й  мигли които галеха нежно кожата й щом мигнеше. тя беше мъничка, само на 19 години и хипнотизираща. нещо в нея го привличаше. може би беше факта , че той не знаеше нищо за нея. викаше го като сирена, без да каже и дума, а той й отвърна с усмивка. топла, истинска усмивка, нещо което тя не бе виждала от години.   той трябваше да я изследва, за да я разбере напълно.  но хората бяха просто прекалено изплашени от нея. наричаха я изчадие от ада. според него това беше загуба на ресурси. тя беше образец на изключителен ум.  
с годините, младият доктор тайно наблюдаваше Лиа, тя знаеше това и го използваше срещу него. Майкъл не можеше да я разгадае и това го изяждаше от вътре, и тя знаеше това. той постепенно започна да си говори сам, да ходи на сън, сънищата му бяха обладани от нея, и тя знаеше всичко това. всяка нощ той се спираше пред стаята й, и тя му шепнеше, променяше го. госпожица Грималди най-накрая беше успяла да го опитоми, той щеше да й помогне да избяга. сряда, 13-ти 2013. датата която тя избра за бягството си.

сряда 13-ти 2013. имаше някакво напрежение във въздуха, той беше влажен и студен, носеше странен мирис и вкус. тя си мислеше, че ако психичното разстройство имаше аромат, то това щеше да е той. момичето бавно вдигна главата си към небето. то беше оловносиво, гъстите облаци се надбягваха, въртяха се и се блъскаха едни в други. мълниите пробождаха въздуха, разкъсвайки светлината в мрак, като глутница хрътки, ловящи в близката долина. изведнъж огромна светкавица раздра тъмното небе.. тя счупи транса в които беше изпаднала и започна да върви бързо. докато нещо не се провали.

писъкът който момичето издаде със събуждането от транса  си й причини физическа болка. сякаш многобройни копия бяха раздрали гърлото й, и то сега кървеше. усети ръка върху рамото си и подскочи уплашено.
-успокой се Лианна.. виж искам да ти помогна.
трептящият мъжки глас принадлежеше на млад мъж, който явно беше един от протекторите, като съдеше по облеклото му.
-Лианна Грималди, приветстваме те в групата на протекторите. издържа теста. задължена си да се подчиняваш.
не знаеше дали трябва да се радва или да съжалява, че не успя да се измъкне. вече беше марионетка. не и харесваше. не искаше да работи за тези животни, които взимаха най-скъпото на човек, за това често си затваряше очите и играеше по свои правила.