Alosia Drakulich

Alosia Drakulich

/ 16 / Hermits / Rebecca Breeds /

Красива усмивка се яви на лицето й. Наблюдаваше как птичтите пееха, как слънцето огряваше малката рекичка. Сърцето й се бунтуваше и блъскаше по стените на гърдите й още по - силно. Тичаше. Досега бягаше. Знаеше, че имаше да бяга много време, докато успееше да стигне целта си. Но още повече знаеше, че можеше и трябваше да я постигне. Знаеше, че не беше добре и не беше желана. Чусвтавше се изключително зле по разни обясними причини, но нямаше проблем с това. Важното беше, че можеше да чувства нещо .. това не беше любов, това, което премахнаха от нея, което й отнеха, но можеше да почувстав всичко останало. Можеше да бъде всичко останало. Беше изключително притеснителна, плашлива, изобщо дори не искаше да се връща на онова място. Не искаше да говори с никого и никой да не се занимаваше с нея.
Целта й беше наистина много просто. Тя искаше нещо много малко. Искаше само тишина и спокойствие. Нищо повече. Затова избяга от дома си, без да предприема, каквото и да е било. Още беше твърде млада и не знаеше каква грешка правеше. Не разбираше, че всичко, което искаше, нямаше как да го получи. Нямаше как да стане заради родителите й. Знаеше, че те щяха да я върнат, но не разбираше защо? Защо им беше тя? Всички щяха да говорят лошо, а тя не искаше това да го бъде. Затова сега беше тук. Далече, за да не им създава проблеми. За момент беше спряла, за да можеше да си отдъхне, но тогава се подхлъзна и падна на земята, като се завъртя и се удари в едно от дърветата. Коремът я заболя. Опита се да се изправи няколко пъти, но болката беше наистина много по - силна. Тогава усети две ръце, които я вдигнаха от земяга и я преметнаха през рамо. Познаваше тези ръце много добре. Това беше баща й. Сигурно искаше да я върне.
Алосиа, колкото и да се дърпаше, да го удряше, да щипеше и даже хапеше, той не я остави. Не я остави нито за секунда. Дори напротив. Върна я у дома, а след това .. представяте ли си, заключи я. Мирисът на гора отдавна я беше напуснал. Всичко беше сега изгубено, а тя трябваше да се изправи и да се справи с този проблем. Само че нямаше как да стане това. Не искаше да говори с него. Изобщо не искаше нищо от него. За сметка на това се придвижи до ъгъла на стената. Поне това можеше да направи и никой нищо не можеше да й каже.
За момент тъмните цветове промениха смисъла си. Мрачната обстановка създаде някаква илюзия в главата й, нещо наистина различно, но момичето не разбираше какво точно. Знаеше, че нещо се променяше драстично, че нещо ставаше. Не беше изпитвала подобно чувство преди, но знаеше, че се чувстваше особено добре. Усещаше го. Изведнъж всичко започна да се конструира в главата й по различен начин. Нищо не беше такова, каквото тук. Напротив. Беше дори по - различно от различния начин, за който ви говорех. Беше странно и го изпита за кратко. Сякаш в две минути премина през главата й нещо, което я накара да потръпне, а след това се жегна и отърси от случващото се. Изплаши се. Трябваше да излезе от тази стая ..